Арина Сорокина

Име: Арина Сорокина//Възраст: 25(всъщност е по-стара)//Вид: Вещица
 


Преди 10 години.

-Вещица! Той никога няма да е твой. Моя Вадик ме обича. Ти си му направила магия!
Жената се пенеше и крещеше и наричаше Арина с най-различни "обидни" имена. В интерес на истината въпросния Вадик изобщо не бе под влиянието на никакво любовно заклинание. Той просто бе прасе като всички мъже и изневеряваше на жена си, не защото Арина бе вещица, а защото бе просто красива жена. Ако трябва да бъдем напълно чести дори самата Арина не можеше да понася въпросното говедо, но той бе чиновник в общината и бе натоварен със задачата да разчисти циганските табори от покрайнините на Питер. Майка и винаги повтаряше, че целта оправдава средствата, но само вина на въпросния застаряващ и затлъстяващ чиновник я караше да премисли отново тази максима. За щастие на стареца не му трябваше много. Дори не се наложи да спи с него. Показа му само малко внимание и той веднага хлътна до уши. Това определено показваше колко стабилен и щастлив бе брака му. Е, табура вече бе спазен и на Арина не и се налагаше да търпи тази матрона още и секунда повече.
.Вижте какво госпожо, не съм омагьосвала мъжа Ви. Дори не ми се наложи той беше толкова отегчен от брака си с Вас, че малко женско внимание бе достатъчно за забрави за всякакви брачни обреди, които Ви е давал някога. Ако трябва да бъда честна от съпруга Ви ми се гади. Ако толкова си го искате обратно взимайте си го,
-Иличница! - изпищя жената и плю пред рамо, обръщайки и гръб.


В наши дни.

Дребвана реса женица влезе уплашено през завесата от мъниста разделящата стаичката за гледане от останалата част на магазина. Жената всъщност бе на видимо не повече от 22, вероятно студентка и доста несигурна. Стискаше в ръцете си снимка, която Арина не можеше да разгледа добре от разстояние.
-Наистина ли сте вещица? -попита плахо момичето.
Циганката я изгледа с раздразнение. Такива сцени се разиграваха често в магазинчето и за окултни стоки. Пристигаха млади влюбени до уши девойки и искаха да им направи я любовна отвара, я да им помогне да забременеят, я просто да погледни бъдещето им в картите. Въпросите, които задаваха на влизане бяха едни и същи "наистина ли сте вещица" и "вярно ли е, че сте циганка". За второто тя се бе погрижила да изглежда подобаващо още след стотния въпрос, макар лично тя да предпочиташе съвременния и практичен стил на обличане в ежедневието си, когато отиваше на работа непременно обличаше съответната "униформа" - широка пола на волани и блузка с паднали ръкави, която да оголва крехките и рамене(зимата дори добавяше характерния пъстър шал с ресни, пак от практични съображения).
-Да, наистина съм вещица -отвърна най-накрая след дълго мълчание. - И да, наистина съм циганка, като това се каниш да попиташ. Кажи сега за какво си дошла.
Момичето се заколеба, но после на един дъх изстреля.
-Една приятелка ме прати при вас. Каза, че сте най-добрата. Каза, че можеше да правите нечувани неща. Приятеля ми ми изневери, искам да му отмъстя. Искам никога повече да не може да докосне жена
Момичето си пое неспокойно дъх и погледна уплашено Арина. Тя обаче бе впечатлена. Досега никога не и се беше случвало да прави магия за отмъщение, обикновено жените искаха да си върнат мъжа, а не да го наказват. Неволно изпита респект към непознатото момиче. Тя само повдигна вежда и посочи с ръка стола поставен пред масата за гледане.
-Сядай девойче. Да видим какво можем да направим с твоя измамник...