Скарлет Найтингел

Скарлет Найтингел
fc:eva green

...и пак стигаме до тук.Скарлет се завъртя на новия си президенски стол и критично огледа стаята която трябваше да бъде новата и спалня.Приличаше на старата.Не,че това и носеше някакво усещане за уют или принадлежание към някакво място.Причината беше проста.Създаваше и неудобство постоянно да трябва да свиква с новите си домове и да търси с часове неща които са били сложени на друго място.Понякога си мислеше,че това показва,че остарява,защото на младини обичаше хаоса...сега обаче предпочиташе реда и...да!Определено беше остаряла въпреки,че годините не бяха докоснали гладката и бледа кожа,мисленето и се променяше.Все повече ценеше спокойните дни прекарани с книга в ръка или пред плейстейшъна.Все повече ценеше и личната си сигурност,никога не оставаше без поне едно оръжие в себе си и още дузина скрити на различни места в апартамента.Може би прекаляваше,но излишната сигурност никого не бе убила,а виж за обратното можеше да даде доста примери.Особенно когато си убиец,крадец,професионален психопат на заплата,преследван от много,ама много разярени хора чиито роднини си убила,обрала,изтезавала...е тогава,малко сигурност няма да ти навреди.
 Тя започваше живота си на чисто за стотен път.Винаги си казваше,че слага край на старите навици и няма да има повече убийства.Този път обаче беше сериозна.Не можеше да продължава така...добре де можеше,но не искаше.Беше ,,убийствено" и то твърде буквално...Скарлет беше от онзи тип хора/вампири/ които са пристрастени към адреналина и сякаш имат таралеж в гащите който ги боцка всеки път щом се опитат да стоят на едно място.
 И все пак в нея имаше нещо което я краше да опитва.Вярно,че къщата в основата си напомняше на оръжеен трезор,но имаше и хубави страни.Примерно пстелени тапети на цветенца в кухнята бяха прекрасно обикновенни,а също и декоративните възглавнички в хола.Не беше толкова лошо...може би този път щеше да се получи.Града изглеждаше приятен-здравословно опасен в комбинация с хубава природа и чудесни магазини...На кратко скука!В здравословния начин на живот няма нищо хубаво,той наистина ти помага да доживееш до дълбока старост,ако изобщо вегетирането може да мине за живот.
  Скарлет погали любимия си нож.Баланса в ръката и-беше перфектен,въпреки красивата дръжка от слонска кост украсена със изображение на скорпион от седеф.Подхвърли го няколко пъти до тавана гледайки как острието се върти във въздуха и накрая го прибра в чекмеджето на бюрото.Жената въздъхна и стана от стола...дори не можеше да рзнообрази живота си поръчвайки пица.Можеше да я поръча,но нямаше да я яде и за това и нямаше смисъл да го прави.Запали нова цигара и побутна с нокът препълнения пепелник до лаптопа и.Цяла нощ се бе въртяла на стола и бе гледала скучни неща в интернет.Може би трябваше да си вземе котка?Или няколко...в случай,че някоя от тях се озовеше твърде близко до нея когато е гладна.
 Бе извървяла толкова много път,за да стигне до тук.Малък апартамент в края на града от чийто прозореца се рзкриваше чудна гледка към покрайнините на града,но кой изобщо забелязва гледките от прозореца си,колкото и да са впечатляващи в един момент се превръщат в ежедневие.Другите хора за само един кратък жиовт оставят толкова много след себе си-деца,семейство,идеи,изкуство...в нейния живот нямаше нищо.Нямаше никой.Указателя на телефона и съдържаше само фабричните номера за спешни случаи и нищо друго.Не носеше нищо от предишните си животи и май дори не помнеше много от тях.Сантименталността носеше само болка.В един момент трябва да приемеш факта,че не си човек и че нямаш шанс на човешки живот и да се опиташ да направиш най-доброто с това което ти е останало.



...беше идвала в Санкт Петербурб преди двайсетина години,ако не и повече.Трябваше да влезе нелегално в страната и да убие някаква вещица.Май това бе един от малкото дни в които бе благодарна,че е вампир-кръв имаше предостатъчно,но магазините бяха празни,а хората-дресирани да са благодарни за ,,нищото" което имат.Казват,че си заслужава да продадеш свободата си,ако я изтъргуваш на достатъчно висока цена.Хората бяха бедни и контролирани,какво имаха?Само илюзии и идеи,които да им пречат да видят,че са се примирили с малкото което им се дава и живеят в добре управляван затвор.Тогава града не и хареса,не харесваше скучните облечение на конвеер хора които се редят на опашка за хляб и мялко и са доволни,че имат въпросните продукти.След като си свърши работата замина на север и остана в една малка вила в Сибир около половин година.Там и беше харесало повече...скоро можеше пак да замине натам, искаше и се да види до колко се е променил живота там.Тук промянта поне бе ясна,поне можеше да слуша Бийтълс без да рискува да се опитат да я арестуват за това и тъкмо това реши да направи.
 Музиката обля празните,бели стени на апартамента.Един мъж, който щеше да бъде застрелян пред дома си само след няколко години пееше за свобода и любов.

Готин герой, одобрена си.

п.п. само да вметна че около Петърбург няма планини...

Арина написа:Готин герой, одобрена си.

п.п. само да вметна че около Петърбург няма планини...

Въй..съжалявам.Ще направя редакция.Благодаря за приема